Феновете на Берое са част от привържениците на Берое. Онази част, която подкрепя отбора си, независимо от резултата, от това къде играе отбора и при какви условия.
Феновете са активната част от привържениците. Това са тези хора, които с поведението си освен, че влияят положително на играта на своите любимци, агитират и останалата част от публиката да подкрепя отбора.
Феновете са тези хора, които са освободени от типичното за Стара Загора (и други градове) задръстено, снобарско, еснафско, семкаджийско и сеирджийско мислене и поведение. Феновете отиват на стадиона, за да се веселят, за да празнуват, за да си доставят удоволствие, и най-вече за да помогнат с поведението си на любимия отбор. А не да чоплят семки, да гледат сеир, да си загубят времето. Няма нищо лошо и срамно в това да гледаш мача прав, да пееш за любимия отбор, да закачиш или развееш знаме на Берое и/или България пред хиляди хора. Дори напротив. Защото ако чоплиш семки и само зяпаш, така по никакъв начин не помагаш на отбора. Просто си един от многото. Но ако се включиш активно в подкрепата, ако го направят всички на стадиона, тогава публиката се превръща във фактор, тогава ставаш част от отбора и битката за победа. Тогава помагаш на играчите. А нали всички на стадиона желаят победа.
За истинския фен предстоящия мач е битка. Битка за победа. Победа, която ще му донесе радост.
Денят на мача (а понякога и предната вечер) за феновете е празник. Сутрин фенът става с мисълта за предстоящия двубой, отложил е другите си ангажименти за деня, събира се с приятели като него и се подготвя за мача и очакваната победа.
Фенове отиват на стадиона организирано. По пътя огласяват улиците с песни за любимия отбор. Фенът отива на стадиона с фланелка, шал и шапка на отбора. Във всичко това също няма нищо лошо, смешно, срамно и странно. Така се прави навсякъде, където е развита фенкултурата. Прави се от всички истински фенове – мъже и жени, деца и възрастни, независимо от социалния статус, професия и образование. Разбира се, има и фенове, които ходят и без фенартикули на обичания от тях отбор. Това не ги прави по-малко фенове. Феновете допринасят за добрата атмосфера на стадиона. Отбор без фенове не е отбор. А който е тръгнал и казал нещо срещу феновете, не е спечелил нищо, освен неуважение и тяхната омраза завинаги. Феновете са фактор, защото без тяхната подкрепа, не е същото. Отборът може без всеки един играч и ръководител, но без фенове не може. Когато феновете са организирани под някаква форма, резултатът от тяхната подкрепа е по-голям. На стадиона феновете може да стоят в отделен сектор, предназначен специално за тях – сектора за агитката.
Феновете са организират неформално на групички (фракции), предимно по приятелски или териториален признак. Формално, феновете се организират във фенклубове.
Феновете не са алкохолици и наркомани. Това са изказвания и мнения на невежи, дълбоко комплексирани хора, на които липсват елементарни познания, култура и възпитание. Сред феновете има ученици, студенти, висшисти, доктори, учители, бивши играчи на отбора, изобщо – хора от всички социални слоеве и интереси. Всички те са обединени с идеята да подкрепят активно любимия отбор в предстоящия двубой. Много от тях отделят от времето и средствата си да популяризират отбора, да направят знамена на отбора, да закупят пиротехника, да пътуват на далечни разстояния, за да подкрепят тима. Когато някой напада и обижда феновете на Берое, трябва ясно да си дава сметка, че така обижда цялата публика на Берое. Защото почти всички привърженици на Берое някога са били в агитката, били са активни фенове. И ако не те, то бащите, децата или приятелите им са или са били такива.
Да обидиш публиката на Берое, в частност агитката, е като да обидиш родителите си, защото малко са непросветените, които не знаят, че Берое го има благодарение на публиката си и че Берое без публиката си не е Берое.