Никола Гавов е роден на 19 март 1999 г. Започва кариерата си в родния Котел, преди да премине през „Литекс”, с който печели и Купата на България за родените след 1.01.1999 г. Преди две години стана част от школата на „Берое”, а през септември 2017 г. подписа и първия си професионален договор със „зелено-белите”. Месеци преди това – на 11 май 2017 г. Никола записа и дебют за първия отбор на старозагорци след като се появи на терена в 80-та минута на мача с „Нефтохимик”, спечелен у дома с 3:0. През първия полусезон на този шампионат Никола записа още две появи в отбора на „Берое” – срещу „Севлиево” за Купата на България и срещу „Септември” в Първа професионална лига. Дни след старта  на подготовката за втората част от шампионата Никола отговори на въпросите на beroe.bg

– Коя поред ти е тази подготовка с мъжкия отбор?

-Втора.

– Как се чувстваш дни след нейното начало?

-Всичко е нормално. Започнахме да се готвим за сезон, в който имаме високи цели.

– Свикна ли вече с обстановката в първия отбор?

-Няма какво толкова да се свиква. Футболът е един, разбирам го.

– Но си обграден с футболисти, които са имена. Мартин Камбуров, Иван Иванов, Мартин Райнов…

-Да, да, така е. Те ме приеха такъв, какъвто съм, а пък аз през цялото време съм себе си.

– Дават ли ти съвети?

-Разбира се. А и се вслушвам в тях и попивам.

– Онова, с което грабна феновете при последната ти поява на терена беше самочувствието, с което играеш. От къде идва това?

-Вярвам много в себе си, в разбиранията си за футбола, в качествата и уменията си. И излизам и го показвам. Няма нищо сложно.

-Преди няколко дни директорът на Академията на „Берое” Ивко Ганчев заяви за теб „той е истински професионалист, мисли само за футбол”. Как приемаш подобна оценка?

-На първо място съм човек и тогава футболист. Но наистина футболът ми харесва много, затова го избрах, затова реших да живея по този начин и така да сбъдна мечтите си. Обичам да спазвам режим и всичко свързано с това. И ми допада, затова го правя.

-Успяваш ли да останеш в страни от шума, който се вдига около всеки талант у нас, да останеш концентриран и да мислиш само за изявите си на терена?

-Да, опитвам се да се предпазя от подобно нещо и успявам. Но това е защото ми харесва да играя футбол. Страничните неща не ме влекат.  Включително социалните мрежи. Просто искам да живея в реалния свят, а той е това – стадиона, футбола, играта.

– Кой те запали по футбола?

-Баща ми. Но май по-скоро беше топката. Видя ли топката се увличам и веднага тръгвам към нея. Харесва ми.

– Играеш като полузащитник. Пробвал ли си и на друг пост?

-Мисля че това е моята позиция. Но бих могъл да се справя и на всякъде другаде по терена.

– До къде стигат мечтите ти, за които сам заговори?

-Ако ги изрека на глас, ще загубят силата си.

 -Имаш ли си любим отбор?

-„Берое” и Барселона. Барселона ми харесват заради стила и начина на игра, който практикуват. Не защото всички са от Барселона, на мен ми харесват заради играта им.

– А любим футболист?

-Симпатизирам на Лионел Меси.  Любимият ми играч обаче е…Никола Гавов.

– Смяташ ли, че можеш да се наложиш в първия отбор на „Берое”?

-А защо не?Футболът е един, топката е кръгла, мисля че имам и качествата. Това е.

– Клише ли е твърдението, че разликата между юношеския и мъжкия футбол е доста сериозна? Или действително е така?

-Зависи от теб, от това, което ще си направиш в главата. Ако мислиш, че разликата е голяма, то тогава тя действително е такава. Но всъщност не е чак толкова голяма. Да, от една страна физически има разлика, но това не е водещото. Въпросът е в бързата мисъл. В мъжкия футбол, поне от това, което съм видял от Първа професионална лига нещата се случват малко по-бързо.

– Ти си бил част от различните юношески гарнитури. Надяваш ли се на повиквателна и за националния отбор до 19 години, на когото сега предстоят тежки квалификации. Или на такава за младежкия отбор?

-Правя всичко възможно, пък каквото се случи. Иска ми се един път да ме повикат. От там нататък зависи от мен.

– Извън терена за какво ти остава и за какво не ти остава време?

-Аз на първо място съм човек и обичам да прекарвам повече време с близките си хора. Защото животът е кратък и знам, че трябва да използвам свободното си време да бъда повече с тях. С училището приключих в 10-и клас, но до тогава се стараех много.

– Съгласен ли си с нещо, което изказа като мнение и треньора на първия отбор Александър Томаш, и директора на школата Ивко Ганчев – че преди да станете добри футболисти, трябва да бъдете добри хора?

-Да. За да си добър футболист, трябва да си личност. Добър е много общо понятие, но наистина трябва да си добър човек, да помагаш на хората.