„Берое“ U15 е първият отбор от Академията на „зелено-белите”, който приключи участие в първенството за есенния полусезон. Тимът записа шест победи в Елитната група до 15 г. – зона Югоизток, две равенства и две загуби и е на трето място в класирането. Дни след последния двубой в шампионата наставникът Сидер Димитров отговори на въпросите на beroe.bg

– Господин Димитров, приключи есенният полусезон за „Берое“ U15 в Елитната група. Чисто като цифри доволен ли сте от това представяне?

-Като цифри мога да кажа, че представянето ни е задоволително. В крайна сметка ние имаме някаква конкретна цел и тя е да се класираме за Републиканското. И с оглед на тази основна цел смятам, че в цифрово изражение нещата са добре. Разбира се, че може да бъде и по-добре. Но не е това най-важното. По-скоро идеята е да прогресираме, да подобряваме изявите си и когато дойде време за това Републиканско първенство да бъдем един боеспособен отбор, който да не се притеснява кой съперник ще му се падне на жребия. Защото с оглед на развоя на първенството, мисля че е без съмнение, че ние ще успеем да влезем в топ 5 на регионално ниво, което ще ни даде право на участие на републиканското първенство на национално ниво.

– Двубоите с „Ботев” (Пловдив) и „Черноморец” ли бяха най-тежките ви мачове през есента?

-Ако трябва да бъда честен в югоизточната зона има един класен отбор и това е отборът на „Ботев” (Пловдив). И въпреки екстремните условия, при които играхме срещу тях мога да кажа, че се получи двубой с истински футбол, при това и от двете страни. Иначе да, имаше моменти и мачове, в които съперникът играеше по определен начин и не предразполагаше към надиграване. Това малко ни затрудняваше с оглед и на възрастта, в която се намират играчите. Сред противниците, които ни поставиха под напрежение и срещите с тях бяха непредсказуеми бяха „Черноморец” , „Локомотив” (Пловдив), „Спартак” (Пловдив), „Верея”. Това се получаваше заради факта, че нашият отбор се опитва да играе футбол с постепенна атака, да гради, да стига до някъде и да бележи, докато съперникът беше по-агресивен, предпочиташе директния футбол, което доведе в един момент и до изравняване на силите.  Момчетата все още са в такава възраст, в която трудно реагират на такива условия, които предлагат този тип съперници и затова изпитваме затруднения. Но това е нормално и е хубаво да се мине през този етап, за да може самите играчи да знаят, че футболът не е само игра по земя и с многоходови комбинации, ротации и взаимодействия. Понякога е просто изритана топка и трябва да можеш да реагираш.

– На това ли отдавате поражението от „Верея” в последния кръг?

-По лошо стечение на обстоятелствата това ни беше може би най-слабият мач от този полусезон. Аз лично нямам обяснение защо. Може да е защото играчите са очаквали да няма чак такава сериозна съпротива от съперника или са били прекалено пренавити в желанието си да докажат, че те са избрани за „Берое”, а не са от другата страна. Фактори и обяснения за това, което се случи има много. В крайна сметка обаче трябва да сме наясно, че това са момчета, които са на 14 години, някои нямат и навършени 14, нормално е на 10 мача да се изиграе един не на ниво. Случи се в последния кръг, срещу отбор, който е съвсем нормално да е крайно мотивиран срещу нас. Да, бяхме нервни, несигурни, плахи, но това е част от играта. Ясно, че за момента беше неприятно, но след това осъзнаваш, че е необходимо да се мине през това, да се извадят бележки, изводи, да се опитваме, намирайки решения на проблемите следващият път просто да не изпадаме в такава ситуация.

– В движение трябваше да се справяте и с тежката контузия на единственият си централен нападател – Пламен-Андрей Апостолов…

-Да, така се случи, че през половината от този полусезон играхме без него. Всичко го има в играта, това пък дойде да ни покаже, че ние не можем да разчитаме толкова много на един единствен играч, а и той не може да се чувства чак толкова специален и да е с усещането, че без него отбора няма да се справи. И в негово отсъствие показахме доста добри игри. Разбира се, ако той беше на терена може би щяхме да запишем още по-добри резултати. Но на фона на основната идея за представянето на отбора, тази контузия не се отрази толкова негативно като класиране и загуба на точки.

– Какво предстои от тук до момента, в който отбора ще бъде пуснат в почивка?

-Ще се опитаме да изиграем поне две контроли до средата на декември. От друга страна това време е чудесна възможност да обърнем внимание на детайли, на които по време на състезателния период не сме имали възможност. Има доста работа, която трябва да се свърши, това е добър момент, в които да погледнем и към слабостите си.

– Какво още искате да видите в играта на отбора през пролетта?

-Това е една непрекъсната надпревара. И най-големият отбор на света има неща, върху които да работи. Най-важното за мен е да подобрим синхрона в действията си. Искам все повече момчетата да мислят като един и да съумяват да се намират по терена. Да има повече движение без топка, повече смелост когато се стигне до противниковото наказателно поле и има нужда от импровизация, да бъдат по-разкрепостени когато трябва да си комуникират, да бъдат по-фокусирани в по-голям процент от игровото време, макар че типично за тази възраст е честото губене на концентрация. Ако всяко едно от тези неща се подобри малко в близко бъдеще, до половин година цялостно отбора, а и всеки един играч по-отделно може да изглежда малко по-добре.

– Следите ли какво се случва в останалите региони, на евентуалните съперници за републиканското първенство?

-Преди началото на сезона бяхме на лагер в Банско и там бяха почти всички топ отбори в тази възраст. И освен, че по това време се запознавах с нашите играчи, тъй като за тях съм нов треньор, правех същото и с конкуренцията. Така че в общи линии имам наблюдение. Разбира се, нещата се променят както при нас, така и при тях. Но като цяло имам различни канали, по които да получавам информация за състоянието им. Със сигурност всеки от тях, както и ние, ще бъдем по-добри, отколкото сме били на Банско. Идеята е обаче да играем срещу силни отбори, за да преценим реално какво ни е състоянието. Дали ще бъдат два кръга или три, но да бъде срещу силни отбори.

– През този полусезон на два пъти доста голяма група от играчи на „Берое” U15 бяха включени в регионалните лагери на националния отбор за тази възраст. Тези повиквателни помагат ли на вашата работа с момчетата?

-Мен лично ме радват много, въпреки че това все още е твърде разширен състав. Предстои ни още едно участие в такъв лагер следващият понеделник, а от 2018 г. съставът ще бъде редуциран до 25-30 състезатели от цяла България. Разбира се, колкото повече наши играчи има там, толкова по-добре за нас –и за отбора, и за момчетата, и за „Берое” като школа. Все пак това е един от основните критерии за това дали нещата се случват по начина, по който искаме тук. Защото все пак селекцията се прави на национално ниво и щом там са преценили че 7-8 момчета от нашия отбор могат да бъдат в топ 60 на страната е признание. Все пак това е почти 3/4 от един отбор, много малко клубове могат да се похвалят с подобно нещо. Ще се радвам, ако някой от тях успее да се пребори и да остане в състава, който ще се формира следващата година. Като цяло имам добра комуникация със селекционера, който ги избира към момента, доволен е от тях.

– И тъй като работата по селекцията и в една школа никога не спира да очакваме ли нови играчи да се присъединят към отбора на „Берое”U15?

–Разбира се. Има набелязани двама състезатели, ако успеем да вземем поне единия от тях, ще вдигнем нивото на отбора. Идеята тук е не само да се селектират като бройка хора, а да отговарят точно и конкретно на това, което иска един треньор. Той е човекът, който трябва да си го види и да си го прецени дали ще му пасне на състава, а и на школата като цяло.