„Берое” 2004 бе първият тим, който изигра и двете си срещи от осминафиналите на турнира за Купата на БФС. „Зелено-белите” таланти обаче не успяха да преодолеят съпротивата на „Ботев” и след 1:1 в Стара Загора и 2:3 в Пловдив отпаднаха от турнира. Дни след края на участието в надпреварата капитанът на „Берое” 2004 Симеон Германов отговори на въпросите на beroe.bg

– Съжалявате ли за тези мачове с „Ботев”? Бяхте много близо до това да ги отстраните и да продължите напред за Купата..

-Не, не мисля че някой в отбора още съжалява за тези срещи. Да, след втория мач може да е имало разочарование, но то вече е отминало. Пожелаваме успех на „Ботев” в следващите им срещи в турнира.

–  Сега продължавате участие в първенството, където и този сезон, както и миналия се представяте доста убедително…

-Всичко това е плод на добрата ни работа, добрия колектив и труда, който полагаме всички в отбора.

– Ти си капитан на „Берое” 2004. Тежи ли лентата и какво означава тя за теб?

-Не мисля, че лентата тежи. Тя по-скоро означава отговорност и трябва да съм пример за съотборниците ми. Опитвам се винаги да е така и когато някой в отбора има проблем аз и треньора да сме първите, които да му помогнем.

– Защо започна да се занимаваш с футбол?

-Още от малък с приятелите ми обичахме най-много това – да сме навън и да играем футбол. Дори не мога да си представя да тренирам нещо друго. Още от първия момент, в който стъпих на терена, знаех, че това е моят спорт.

– Защо избра „Берое”?

-Роден съм в Стара Загора и смятам, че „Берое” е емблемата на града. Школата на клуба пък ни дава шанс за развитие.

– Играеш като централен защитник. Това ли е постът, на който се чувстваш най-добре?

-Да, мисля че това е моето място на терена, там съм най-сигурен и уверен. Имам обаче още какво да подобрявам в играта си.

– Как успяваш да съчетаеш училището, тренировките, мачовете?

-Ако има желание, има и начин. Трудно е, но успявам да се справя. А когато ми остане свободно време се опитвам пак да е посветено на футбола.

– Имаш ли си любим отбор и любим футболист извън България?

-Любимият ми отбор е Ювентус, но не мога да кажа, че имам любим футболист. По-скоро такива, на които се възхищавам като Андреа Бардзали, Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи.

– До къде искаш да стигнеш като футболист?

-Колкото може по-напред. Знам, че това зависи само и единствено от мен. Ако искам да съм част от големия футбол, който се играе извън България трябва да продължавам да се развивам.