Защитникът на „Берое” 2003 Михаил Стоянов е един от шестимата играчи на тима, които в началото на тази седмица се включиха в лагера, проведен от проектонационалния отбор във Варна. За родения на 18.02. 2003 г. футболист това е втора поредна повиквателна от селекционера Георги Георгиев, след като той бе част от списъка и през септември. 24 часа след като се завърна от подготовката в морската столица той отговори на въпросите на beroe.bg
– Защо започна да се занимаваш с футбол?
– Харесвам играта от малък. Това е и първият ми спомен от детството – как подритвам топката по улицата. Бил съм около 3-4 годишен. Футболът просто ми е в кръвта.
– А защо „Берое”?
-Първоначално играех в един от по-малките отбори в Стара Загора. Венелин Сивриев обаче ме привлече в „Берое” и изобщо не съжалявам, че направих този избор. „Берое” е голям отбор, голямо име.
– Играеш като защитник. В тази част на терена ли се чувстваш най-добре?
– Като цяло да. Няма проблем ако трябва да се включа по-напред или да играя на друг пост, но смятам, че в отбраната се справям най-добре и мисля така да продължавам.
– С отбора на „Берое” 2003 записахте много добри резултати от началото на сезона, имате пет победи и само едно равенство…
– Това е може би най-добрият ни сезон до сега. Новият ни треньор Сидер Димитров е изключително амбициозен и с негова помощ ще продължаваме само напред и нагоре.
– Какво промени той?
– Първо влязоха нови момчета в отбора, които вкараха много стабилност в играта ни. Като цяло обаче комуникацията с него е по-различна. Чувствам го като по-близък.
– Най-трудният мач от началото на сезона този с „Ботев” (Пловдив) ли беше?
– Да. Играхме при тежки условия и това ни попречи. Смятам, че при други обстоятелства щяхме да се представим по-добре. Но и точката е един не лош резултат. Смятам, че те ще бъдат най-сериозния ни съперник тук в региона, но за момента ние сме лидерите.
– Това първо място дава ли ви самочувствие?
– Със сигурност. А то пък ни помага, макар че сега за нас по-важна е играта. Трябва първо да се научим да играем, а с това идват и резултатите.
– Къде още трябва да работите по отношение на играта?
– Трябва да сме по-спокойни с топката. Намирам като слабост и напрежението, което има при завършването на атаките ни. Всичко това обаче ще се изчисти.
– Ти си капитан на този отбор. Тежи ли тази лента?
-Да. Тя е отговорност, но и помага.
– Мислиш ли за националния отбор? Вече на два пъти попадаш в списъците на селекционера за регионалните лагери..
– Националният отбор е все още една мечта. Надявам се догодина да ме повикат. Тези лагери са само една малка стъпка. Но малко по малко ще стигнем и до най-важното.
– Как се справяш едновременно с тренировките, мачовете и училището?
– Всичко трябва да върви ръка за ръка. Едното не може без другото. Уча в Математическата гимназия, времето не ми стига, но като си подредя задачите успявам да се справя.
– Не ти ли липсва свободното време, което имат връстниците ти? Възможността да излизаш навън…
– Не смятам, че това е най-важното. Футболът за мен е всичко.
– Имаш ли си любим отбор извън България, футболист, чиято игра харесваш?
– Испанският „Реал (Мадрид)” и Серхио Рамос.
– До къде искаш да стигнеш във футбола?
– Първо до мъжкия отбор на „Берое”. Втората ми мечта е националната фланелка, а след това може би и някой европейски отбор.