18-годишният централен защитник на „Берое“ U19 Надим Ангелов е един от юношите на клуба, чиито изяви в последно време привличат все по-голямо внимание. През тази седмица Надим записа 45 минути с екипа на мъжкия отбор в двубоя за Купата на България срещу „Севлиево“, а утре ще изведе с капитанската лента съотборниците си от „Берое“ U19 в двубоя срещу „Черно море“ от Елитната група. Преди отпътуването за Варна той говори пред beroe.bg:
– Мач с ЦСКА-София, после два с националния отбор, мач с „Нефтохимик“, после с мъжкия отбор и всичко това в последните 10 дни. Натрупа ли се вече умора?
– Да, нормално е да има. Но пък от друга страна това са срещи, които са полезни за мен. Колкото повече са те, толкова по-добре, защото трупам опит. А и точно в момента игровото време ми е необходимо. Опитвам се след всеки от тях да се възстановявам по най-добрия начин.
– До този момент с отбора на „Берое“ U19 се представяте повече от убедително в Елитната група, имате само една загуба. Ти доволен ли си от тези резултати?
– Да. А и играта ни върви, имаме и потенциал.
– Ти си и капитан на тима. Тежи ли лентата?
-Да. Защото това е голяма отговорност. Като капитан ти трябва да си пример за всички останали в отбора.
– Какво да очакваме от мача, който сега ви предстои във Варна срещу „Черно море“?
– Ние, естествено, отиваме за победа. Но там по традиция се играе трудно, всеки отбор, който излезе срещу домакините има проблеми.
– От началото на сезона тренираш и с мъжкия отбор. Колко различни са изискванията там в сравнение с тези в юношеските отбори?
– Там е съвсем друго. Движението на топката, играта, различно е. Има и много опитни футболисти, от които можеш да научиш страшно много неща. Опитвам се да ги слушам, да попивам всичко, което ми казват и да възприемам съветите им, защото са ми много полезни. Да, правят ни се забележки, но ние сме малки и това е нормално.
– През седмицата записа и първи игрови минути с екипа на „Берое“, след като треньорският щаб ти гласува доверие през второто полувреме на мача със Севлиево за Купата на България. Как се чувстваше след срещата?
– Много добре. Чаках този момент от дълго време. Надявам се да продължавам по този начин.
– Спомняш ли си първата си тренировка с първия отбор? Какво си мислеше тогава?
– Помня я. Да си призная честно бях много притеснен. Знам, че това не ми помага, затова се опитвам да го изчистя. Когато съм спокоен играта ми върви повече.
– Смяташ ли, че по този начин ще ви е по-лесно да се наложите в мъжкия футбол?
– Надявам се, че да. Когато ни повикат да се готвим с първия отбор, ние се опитваме да даваме всичко от себе си. Разликата между юношеския и мъжкия футбол обаче е огромна. Темпото на игра е съвсем различно. Това е и една от причините юношите трудно да влизаме в мъжкия футбол. А и не се гласува много доверие на младите, всички треньори предпочитат по-опитни футболисти.
– Имаш ли любим футболист?
– Серхио Рамос. Харесвам стила му на игра. А и носи екипа на любимия ми отбор – „Реал“ (Мадрид).
– След първата ви победа пред сезона срещу „Ботев“ направи нещо, което впечатли доста хора, които са около вас – посвети този успех на съотборника ви Мартин Ковачев. Беше ли го планирал предварително?
– Този сезон всеки успех, който постигаме е за него. Той винаги играеше с голямо сърце и се раздаваше докрай за отбора. Опитваме се тази година да правим същото – да се раздаваме на терена. Затова не само победата срещу „Ботев“, тази срещу „Нефтохимик“, а и всяка една която постигнем до края ще бъде посветена на него.
– Как се справихте тогава?Само няколко дни след катастрофата трябваше да излезете срещу „Левски“…
– Много ни беше тежко. И трудно. Всъщност и до момента ни е трудно да повярваме, че този инцидент е факт. Но след него станахме по-сплотени като отбор.
– С толкова ангажименти, които имаш остава ли ти свободно време?
– Не. Но такава ни е професията. Това сме си избрали да правим, аз лично още от първи клас се запалих по футбола и от тогава не е минало ден, в който да не тренирам. Надявам се един ден да си изкарвам парите с това.