Продължаваме с бр. 26 на рубриката „Берое в елита“ в официалния сайт на клуба, която е свързана с участието на любимия отбор в елита на българския футбол. Поредицата е посветена на юбилея „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който ще бъде честван през тази 2016 г. Чрез „Берое в елита“ ще се опитаме да ви представим всичко най-интересно и любопитно сезон по сезон. Всички резултати, известни статистики, скандали, куриози. Очаквайте нов материал всяка седмица.
Рубриката е представена със съдействието на Христо Христозов и благодарение на алманаха „Футболът в града на липите“ от Кънчо Колев. Част от снимковия материал за цялата рубрика е от книгата „Корените на ПФК Берое“ от Наньо Нанев.
1986-87 г. – КЕШ
След като „Берое“ става шампион на България през изминалото първенство, за пръв път в своята история ще играе в турнира за Купата на европейските шампиони. Ще ви представим подробно това участие, но преди да проследим какво се случва в този турнир ще ви разкажем за представянето в „А“ група през сезон 1986/87 г.
Съвсем логично на треньорския пост няма промяна и Евгени Янчовски продължава да води отбора и през този сезон. Промените в състава не са много. Христо Белчев прекратява своята кариера, а Пламен Липенски преминава в „Академик“ (Свищов). На полусезона единствения напуснал е Танко Танев, а Стоян Бончев е с тежка контузия и пропуска мачовете от пролетния дял. Сред новите имена в отбора са Недялко Недев и Красимир Донев. Николай Демирев се завръща под Аязмото, а останалите нови имена са от младежкия тим – Гошо Гинчев, Живко Миренски, Стойчо Драгов и Васил Драмалски.
През есента „Берое“ има много проблемми с контузени и наказани играчи. Тимът започва първенството с две домакинства. Стартът на сезона е същия като завършека на предния – мач със „Славия“ в Стара Загора. Без контузените Теньо Минчев, Йордан Митев и Петко Мароков „Берое“ губи с 1:2. След този двубой пък 7 мача наказание получават Кънчо Кашеров и Стефан Динев, а Танко Танев получава тежка контузия и пропуска двубоите до края на полусезона. Първата победа идва в следващия кръг, когато е победен „Пирин“ с 3:1. До 10 кръг резултатите никак не са лоши, въпреки че отборът отново се връща на познатия път без победа навън – две равенства в Свищов и Сливен и загуби от „Черноморец“ и „Витоша“. Домакинските срещи обаче поправят нещата. Постигнати са добри победи над „Спартак“ (Варна), „Тракия“ и „Средец“. Въпреки че е шампион „Берое“ не влиза като фаворит в мача с „армейците“, които са начело в таблицата. На 5 октомви 1986 г. двата тима играят един изключително напрегнат и стойностен мач. „Зелените“ повеждат с гол на Драголов след почивката, но „Средец“ изравнява в 86-та минута. Само две минути по-късно обаче отново Васил Драголов е в прегръдките след второто си попадение в този двубой. След домакинското реми 1:1 срещу „Спартак“ (Плевен) обаче определено следва срив в играта и резултатите, който остава дори до края на първенството. Есента завършва с тежки загуби навън, измъчена победа над „Димитровград“ и равенство с „Локомотив“ (Пловдив) у дома. Едва 14 т. от 15 мача не са никак много за отбор, който е шампион. Това налага промяна в треньорския щаб и начело на отбора се завръща Петко Петков.
Пролетта обаче е още по-тежка. Стартира с две тежки загуби навън от „Славия“ и „Пирин“, последвани от домакинска победа над „Черноморец“, но нова загуба във Варна и само „хикс“ у дома с „Академик“ (Свищов). Продължението е още по-лошо – пет последователни загуби. В тях, въпреки че дава отпор на „сини“ и „червени“ „Берое“ губи с 2:3 и двете срещи. Съвсем логично след 25 кръг старозагорци са в зоната на изпадащите и от шампион трябва да се бори за мястото си в елита. Остават 5 мача до края и оставането е подсигурено само с две победи в тях. Трите загуби в останалите срещи означават, че „Берое“ остава в групата, но само и единствено по голова разлика.
В крайна сметка „Берое“ заема 13 място и събира актив от 21 т., спечелени след изиграването на 30 мача. В тях са постигнати 8 победи, 5 равенства и 17 загуби. Головата разлика е 44:54.
Състав: Ивко Ганчев – 30 мача; Илия Илиев – 29 мача; Теньо Минчев – 29 мача; Петко Тенев – 28 мача; Васил Драголов – 28 мача; Мюмюн Кашмер – 28 мача; Красимир Донев – 28 мача; Венелин Сивриев – 23 мача; Йордан Митев – 23 мача; Николай Демирев – 23 мача; Стойко Стойков – 21 мача; Кънчо Кашеров – 18 мача; Стефан Динев – 17 мача; Недялко Недев – 17 мача; Стоян Бончев – 12 мача; Петко Мароков – 12 мача; Гошо Гинчев – 6 мача; Живко Миренски – 2 мача и т.н.
Старши треньор – Евгени Янчовски и Петко Петков
Голмайстори: Васил Драголов – 12 гола; Йордан Митев – 10 гола; Мюмюн Кашмер -7 гола; Николай Демирев – 5 гола; Красимир Донев, Стоян Бончев и Стефан Динев – по 2 гола; Петко Тенев, Теньо Минчев и Петко Мароков – по 1 гол
Всички резултати, според класирането:
1. Средец (София) – 2:1 и 2:3
2. Витоша (София) – 2:3 и 2:3
3. Тракия (Пловдив) – 3:0 и 0:2
4. Локомотив (София) – 2:3 и 1:2
5. Славия (София) – 1:2 и 0:5
6. Локомотив (Пловдив) – 1:1 и 1:2
7. Етър (Велико Търново) – 4:2 и 0:4
8. Ботев (Враца) – 5:0 и 0:3
9. Сливен – 0:1 и 2:2
10. Спартак (Варна) – 4:1 и 0:2
11. Пирин (Благоевград) – 3:1 и 0:2
12. Черноморец (Бургас) – 4:0 и 1:2
13. Берое
14. Спартак (Плевен) – 1:1 и 0:1
15. Академик (Свищов) – 1:1 и 1:1
16. Димитровград – 1:0 и 0:3
домакин: 8 победи, 3 равенства и 4 загуби – 34:17
гост: 1 победа, 3 равенства и 11 загуби – 10:37
Любопитно:
– Представянето в турнирните битки също не е особено убедително. За Купата на България „Берое“ елиминира „Пирин“ (Благоевград) след 0:0 в редовното време и 3:1 при изпълнение на дузпи. В следващия кръг обаче „Берое“ е разгромен с 5:1 от „Локомотив“ (Горна Оряховица).
За Купата на Съветската армия е отстранен „Лудогорец“ с 3:0, но отново загуба във втория мач от турнира – 2:0 в Пловдив от „Спартак“.
– Средната посещаемост за сезона у дома е 9000 души
– През сезона отново важи правилото, че при нулево равенство не се присъждат точки. „Берое“ обаче няма нито едно 0:0 през сезона.
– „Берое“ е най-слабо класиралия се шампион в следващ сезон в „А“ група.
КУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ
В първото си и засега единствено участие в най-елитния клубен турнир в Европа, „Берое“ трябва да се изправи срещу украинското страшилище „Динамо“ (Киев), носител на КНК от предния сезон. В следващите редове ще ви припомним най-интересните моменти от този сблъсък. Но битката си има предистория…
Всичко започва през сезон 1985-86, когато футболният отбор на „Берое” води люта битка за първото място в „А” група. Отборът на Евгени Янчовски има класа да бие всеки съперник. На полусезона заралии водят в класирането.
Точно тогава в България пристига на подготовка „Динамо” (Киев). Отборът няколко месеца по-рано е станал шампион на СССР. Легендарният треньор Валери Лобановски води състава си на морето. Няма ги само най-голямата звезда Олег Блохин, Владимир Бессонов и Саша Заваров, които по това време са на лагер с националния отбор на СССР. Всички други големи играчи са на линия. Опраскват с по 5-6 гола в първите си мачове „Янтра” (Габрово) и „Слънчев бряг”. Лобановски обаче не е доволен, моли българските домакини да му намерят някой по-силен съперник. „Ние сме шампиони на Съветския съюз, защо ни пускате да ритаме със слабандраци?”, мърмори треньорът. От футболния съюз предлагат в такъв случай „Динамо” да срещне лидера в класирането „Берое”. Валери Василиевич приема с охота – тъкмо ще си напише в отчета, че е победил най-силният в българското първенство.
Двубоят е насрочен да се играе на 9 февруари, неделя. Беройци се ослушват до последно, за да чуят дали някой от местните партийни дейци няма да даде акъл, че е по-добре да легнат в името на българо-съветската дружба. Само че тези от окръжния комитет на БКП си имат друга работа и оставят мачът да се играе. Който е по-добър, той да бие.
Лобановски пуска срещу „Берое” най-доброто, с което разполага. Атаката се води от Игор Беланов, който същата година ще бъде избран за носител на „Златната топка” и най-добър футболист в Европа. В състава са още железният защитник Василий Рац, халфовете Иван Яремчук и Павел Яковенко и нападателят Василий Евтушенко. Най-голяма е тарапаната за автографи пред Андрей Бал – храбрият съветски национал, вкарал прочутия гол срещу Бразилия на световното през 1982 г.
По онова време тези имена означават много в България. Запалянковците ни си купуват като бесни съветските спортни издания начело с „Футбол – Хокей”, изрязват снимки и ги лепят по стените. Затова на мача е отдадено голямо значение. Почти 10 000 привърженици на „Берое” пристигат на стадиона в мразовития февруарски следобед, макар че двубоят се води приятелски.
Само че българо-съветската дружба приключва още в 9 минута. Тогава Васил Драголов застрелва вратаря на „Динамо” Виктор Чанов – 1:0 за „Берое”. Усетили, че дяволът не е толкова черен, заралии натискат здраво. На всичкото отгоре разполагат с двама невероятни техничари – циганчето Данчо Митев и Стоян Бончев – Чако, самороден талант от ливадите до село Калитиново. Тези двамата правят динамовци за смях! Митев отначало скъсва от финтове техния бек Василий Евсеев. След това двамата с капитана Теньо Минчев почват да си разменят пасове с пети пред смаяните украинци. Тежкотоварният голмайстор Мюмюн Кашмеров няколко пъти обстрелва опасно Чанов. От тъча Лобановски реве и пустосва своите да нападат. Само че десният бек на „Берое” Илия Илиев буквално скрива топката от бъдещия носител на „Златната топка” Игор Беланов. Никому неизвестният Петко Тенев пък им я вади като с пинцети от краката. Малко преди почивката Бончев извърта втори гол във вратата на Чанов от пряк свободен удар – 2:0!
Обиден до кръв, на полувремето Валери Лобановски казва на своите, че ще направи само две смени. „Сволочи, негодници, искам да спечелите този мач!”, реве украинецът. В това време треньорът на „Берое” Янчовски решава да пуска един по един резервите, за да трупат опит срещу именития съперник. Няма и четвърт час след почивката заралии вече водят с 3:0 след дузпа, точно изпълнена от Бончев. Чак към края Якубовски връща един гол. Той не стига за нищо – „Динамо” пада с 3:1.
Валери Лобановски е бесен! За да му оправят настроението, любезните домакини от „Берое” зареждат ресторанта в хотел „Верея” с ядене и пиене като за световно. Целият отбор на „Динамо” е поканен на банкет. Мачът си е мач, да пием за дружбата!
С деликатната задача да следи чашата на Лобановски да не е празна се нагърбва местният спортен деятел Филип Данаилов.
В интервю пред сайта beroe.eu треньорът на „Берое” Евгени Янковски свидетелства години по-късно, че Валери Лобановски се наливал по съветски – с много алкохол и чак до два часа посред нощ. „Лобановски непрекъснато пиеше, за дружбу, за друзя… Пиеше на екс водката, а след това бавно изпиваше една бира.”
На банкета със съветските другари присъства, както си му е редът, и един от партийните секретари. Трябвало непрекъснато да му се рапортува как се чувстват гостите, липсва ли нещо и стига ли водката. Янчовски продължава: „Фико отговаряше: Товарищ секретар, заведох товарищ Лобановски в тоалетната. Той повърна и е готов отново за пиене. Аз такова пиене не бях виждал през живота си!”
Валери Василиевич обаче показва на следващата сутрин защо е смятан за един от най-железните треньори в цялата история на световния футбол. Кьоркютук в два след полунощ, само няколко часа по-късно той вдига целия тим на „Динамо”. „На сутринта в шест и половина Лобановски събудил отбора. От седем часа проведоха тренировка за наказание, че са загубили от нас”, разказва още Янчовски.
Мачът, в крайна сметка, минава и заминава. Два месеца по-късно „Берое” става шампион на България. Чак на 2 май 1986 г. заралии разбират кого всъщност са победили. Седем от играчите на „Динамо”, които са паднали с 1:3 в Стара Загора, участват във финала за Купата на носителите на купи срещу „Атлетико” (Мадрид). На стадион „Жерлан” в Лион съветският отбор помита с 3:0 клетниците на треньора Луис Арагонес. След този мач в СССР се взимат спешни мерки – националният тим е връчен на Валери Лобановски, който само за месец трябва да го подготви за световното първенство в Мексико. Там с цели девет играчи на „Динамо” „Сборная” стига до осминафинала, където отпада с 3:4 от Белгия след продължения и скандално съдийство. На това световно въпросният Беланов, жертвата на Илиев от „Берое” вкарва четири гола.
Идва началото на турнира за КЕШ през настоящия сезон и жребия за първи кръг. Там „Берое” има нещастието да се падне именно с „Динамо” (Киев). При отсъствието на англичаните, заради наказанието им от „Хейзел”, именно „Динамо” е считан за един от най-силните състави в Европа тогава.
Евгени Янчовски припомня: „Още тогава на банкета Лобановски ми каза, че с този отбор и с тази игра ние ще станем шампиони. Каза ми още: „Дано не се срещнем с вас за КЕШ.“ А то точно така стана. Ако се бе паднал някой друг отбор, смятам, че щяхме да го отстраним. Но „Динамо” (Киев) тогава бе много силен”.
Първият двубой се играе на 15 септември 1986 г. в Стара Загора. Точно тогава кошмарният за динамовци Данчо Митев е контузен. Алексей Михайличенко извежда гостите напред след почивката. Десет минути преди края обаче Янчовски решава да пусне Митев, макар и невъзстановен. Крилото финтира няколко пъти отбраната на „Динамо” и в крайна сметка е съборен – дузпа! От бялата точка Стоян Бончев е точен – 1:1. Гостите си плюят в пазвите и при едно изпълнение на Бончев от фаул, при което топката рикошира в гредата, удря се във вратаря Чанов, но отскача обратно към терена.
Спорът остава да се решава в Киев две седмици по-късно. За първия европейски мач на свой терен след триумфа срещу „Атлетико” на републиканския стадион пристигат почти 100 000 зрители. Там вече Лобановски решава да прилага мръсни тактики, първата цел е Митев. „Още в началото Олег Кузнецов, който го пази тогава, го ритна много силно, нарочно… Вие знаете, че ромите са малко страхливи, но Данчо се справи сравнително добре там, както и целия отбор”, припомня Евгени Янчовски.
Той твърди още, че за победата на „Динамо” в този мач с 2:0 е помогнал малшансът и съдията. „Имаше чиста дузпа за нас 15 минути преди края и нищо не се знаеше. Петко Тенев после излъга двама и излезе сам срещу вратаря им, но вместо да шутира той поиска да напредне още малко и пропусна момента. Ударихме и две греди. Обаче след мача имахме банкет – ръководствата на двата отбора, съдиите и делегата. Съдията беше чехът Войчех Христов, чийто баща бе от Казанлък. Казах му: „Защо не даде дузпата за нас?“ Той ми отговори, че и да я бил дал – пак нямало да можем да изравним, понеже те, съдиите, щели да остават в Киев още два дни и им били дали като подаръци кожи, палта от норки и от други животни”, разправя още Евгени Янчовски. Въпреки това за „Берое” поне остава утехата, че се представил достойно срещу отбор с девет национала на СССР. И че от трите битки с „Динамо” през този сезон е загубил само една.
„Берое“ (Стара Загора) – „Динамо“ (Киев) 1:1
Купа на Европейските шампиони, 1/16 финал, първи мач – 1986/87, 17 септември 1986 г., 17:30 ч
голмайстори: 0:1 Алексей Михайличенко 51′, 1:1 Стоян Бончев 88′(д)
„Берое“: Ивко Ганчев, Илия Илиев (69′ – Йордан Митев), Петко Тенев, Недялко Недев, Венелин Сивриев, Тенчо Минчев (к), Красимир Донев (78′ – Николай Демирев), Стоян Бончев, Мюмюн Кашмер, Стефан Динев, Васил Драголов; старши треньор: Евгени Янчовски
„Динамо“: Виктор Чанов, Владимир Бесонов, Владимир Горилий, Олег Кузнецов, Анатолий Демяненко, Василий Рац, Алексей Михайличенко (88′ – Василий Евсеев), Андрей Бал, Александур Заваров, Вадим Евтушенко (78′ – Александър Щербаков), Олег Блохин; старши треньор: Валерий Лобановски
жълти картони: Стоян Бончев (35′ – груб фаул) [„Берое“]; Горилий (63′ – груб фаул) [„Динамо“]
съдия: Герасимос Германакос (Гърция)
стадион: „Берое“, Стара Загора
публика: 20 000 зрители
„Динамо“ (Киев, Украйна) – „Берое“ (Стара Загора) 2:0
Купа на Европейските шампиони, 1/16 финал, втори мач – 1986/87, 1 октомври 1986 г., 19:00 ч
голмайстори: 1:0 Олег Блохин 7′, 2:0 Павел Яковенко 47′
„Динамо“: Виктор Чанов, Владимир Бесонов, Алексей Михайличенко (69′ – Игор Беланов), Олег Кузнецов, Анатолий Демяненко (к), Василий Рац, Павел Яковенко, Андрей Бал, Александър Заваров (80′ – Василий Евсеев), Вадим Евтушенко, Олег Блохин; неизползвани резерви: Михаил Михайлов, Вадим Каратаев, Александр Щербаков; старши треньор: Валерий Лобановски
„Берое“: Ивко Ганчев, Илия Илиев, Петко Тенев, Венелин Сивриев, Кънчо Кашеров, Тенчо Минчев (к), Йордан Митев (89′ – Николай Демирев), Стоян Бончев, Мюмюн Кашмер, Стефан Динев (83′ – Красимир Донев), Васил Драголов; неизползвани резерви: Валентин Груев, Стойко Стойков, Недялко Недев; старши треньор: Евгени Янчовски
жълти картони: Мюмюн Кашмер (12′ – спречкване), Теньо Минчев (80′ – груб фаул) [„Берое“]; Александър Заваров (12′ – спречкване) [„Динамо“]
съдия: Войтех Христов (Чехословакия)
стадион: „Републикански“, Киев
публика: 98 000 зрители
Следва…
Следващата седмица очаквайте всичко най-интересно за сезон 1987-88 г. – слабо начало и последвал обрат, „Берое“ възвръща формата си и подобрява класирането, срамна загуба в КСА, две легенди напускат клуба, Петко Петков се завръща начело на „Берое“…
„ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД откри дарителска сметка по повод предстоящия юбилей „100 години организиран футбол в Стара Загора“, който предстои следващата година. Всеки, който има желание да спомогне финансово за тържествата може да внесе желаната сума на следната сметка:
Societe Generale Експресбанк
титуляр по сметка: „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД
BIC: TTBBBG22
IBAN: BG24TTBB94001526995876
Набраните средства ще бъдат използвани ЕДИНСТВЕНО и САМО по повод вековния юбилей!
Всички дарители са освободени от банкова такса!
БЪДИ ЧАСТ ОТ ЗЕЛЕНАТА ИСТОРИЯ!
НЯМА МОЕ, НЯМА ТВОЕ – 100 ГОДИНИ СВЕТЪТ Е БЕРОЕ!