Днес един легендарният голмайстор Петър Жеков навърши 70 години. „Берое“ изпрати специален поздрав за годишнината за големият футболист. Публикуваме текст на колегата Станил Йотов от в-к „Уикенд“, който връща лентата с живота и кариерата на Петър Жеков.
За футболните запалянковци, пълнили стадионите преди четири-пет десетилетия, името на този забележителен нападател означава много. Шест пъти голмайстор на „А“ група с най-много попадения за всички времена, носител на „Златната обувка“, с четири шампионски титли и още толкова националния купи в трофейната си витрина, ненадминат майстор на прекия свободен удар, Жеката все има нещастието да бъде забутван в някъде в задния двор на футбола ни. Като състезател знаменитият бомбардировач винаги е поставян в сянката на Гунди. Не го избират нито за „Футболист на годината“, нито пък името му попада в топ 10 на най-добрите ни играчи за ХХ век. И до днес обаче признателните и остарели привърженици на „Берое“, ЦСКА и националния отбор на България помнят само с добро славния снайперист.
Казват, че всичко започнало по ливадите на хасковското село Книжовник. Там някъде избуява футболният талант на Жеков. На село по цял ден ритат топка. Отначало Жеката е вратар, после халф, а след това става кошмар за всички с №1 на гърба. Усетил, че момчето му е кадърно, баща му бай Петър го записва в „Химик“ (Димитровград). Като деветокласник вече играе с мъжете. На 18 години е най-скъпоплатеният играч на димитровградския тим. Водят го на заплата в цеха с най-отровните вещества в химкомбината.
През 1963 г. треньорът на юношеския национален отбор на България Серги Йоцов вика здравеняка в състава за европейското в Англия. Там нашите бият Италия и Франция, за да се изправят на полуфинала срещу Северна Ирландия. Мачът в Саутхемптън завършва 3:3, като единият от головете във вратата на бъдещата легенда Пат Дженингс е на Жеката. Злополучен жребий с монета (тогава не важи правилото за дузпите) праща ирландците на финала…
Говори се, че точно на това европейско Петър Жеков е научил номерът за перфектното изпълнение на пряк свободен удар, с който след това ще вкара стотици голове. Показва го още на една от първите тренировки в новия си отбор „Берое“.
Хваща бас на каса бира,
че от десет удара ще вкара най-малко осем. Очевидци на изпълнението се кълнат, че е бил точен при десетте изпълнения. Треньорът Иван Радоев – Баба Рада се хванал за главата.
Още в дебютния си сезон в „Берое“ Жеката вкарва 11 гола, от които трите за победата над ЦСКА с 5:4 се оказват решаващи за оставането в елита. По-нататък има късмет да играе в Стара Загора при трима от най-големите треньори – Анастас Ковачев, Манол Манолов – Симолията и Крум Милев. За първите си пет сезона в „А“ група забива 101 от общо 210 гола, вкарани от „Берое“. Почти половината! 13 от тях са във вратата на „Левски“.
В Стара Загора го почитат като Бог. Носят Жеков на ръце от стадиона до апартамента му на улица „Братя Жекови“. Купуват му хладилник, след всеки мач го даряват с месо, пилета, ракия и вино. Когато вкара три гола, му носят като армаган цяло агне.
Пръв приятел на Жеката е местният големец и бивш партизанин Стойо Неделчев – Чочоолу, с когото пият бира и играят карти. Именно Чочоолу, на когото всички имат страха заради навика да се разхожда със зареден пищов на кръста, успява през 1965 г. да отърве Жеков от лапите на софийските ЦСКА и „Спартак“, пристигнали да го крадат с две черни волги от Стара Загора.
„Ще ви изтрепя всичките наред, ако пипнете Жеката!“,
крещи Чочоолу по телефона в ухото на военния министър Добри Джуров.
Накрая обаче от ЦСКА са толкова настоятелни, че дори шантавият бивш партизанин кандисва. Още в края на 1967 г. се разбира, че Жеков ще заминава в София. Той вече се води с военен чин и получава заплатата си от армейците, а от „Берое“ взима само премии. Разделя се с „Берое“ по най-достойния начин, като вкарва цели 31 гола за последния си сезон.
На 10 август 1968 г. повече от 30 000 запалянковци пристигат на „Армията“ за премиерата на Петър Жеков в ЦСКА. Бомбардировачът забива три гола във вратата на „Черноморец“ за победата със 7:0. В следващия кръг две негови попадения носят победата на ЦСКА с 2:0 във Враца. Седмица по-късно Петър Жеков с хеттрик поваля и „Славия“ (3:1). При единия от головете му вратарят на „белите“ Симеон Симеонов не пожелава да се строи стена, тъй като трябва да се изпълни пряк свободен удар от 30 метра. Жеков обаче му прави мрежата на конци!
Треньорът Манол Манолов – Симолията не сварва да го нахвали. Симолията и по-старите кучета Митата Якимов и Никола Цанев решават, че Жеков няма нужда да се мори и да се прибира да играе в защита. Решава се, че ще чака отпред на гюме.
По този начин за шест години с червения екип нападателят вкарва 144 гола. Става четири пъти най-добър реализатор в „А“ група, а през 1969 г. печели „Златната обувка“ за голмайстор №1 на Европа с 36 точни изстрела. Това е първото голямо международно признание за български футболист въобще. Пет пъти Жеката води най-резултатното нападение в „А“ група, четири пъти е шампион на България с ЦСКА, още четири пъти вдига Купата на Съветската армия. И при всички тези рекорди, при всички триумфи Петър Жеков нито веднъж не е избран за най-добър футболист на годината в България! Нещо повече, между левскари и цесекари се развихрят грозни разправии кой е по-голям играч – Жеков или Гунди?
В книгата си „Майстори и голмайстори“ спортните журналисти Георги Тодоров и Атанас Станкушев отбелязват: „Винаги сме съчувствали малко на Петър Жеков, макар че рекордьорът по резултатност в „А““ група, носителят на „Златната топка“ най-малко се нуждае от съчувствие. Какво имаме предвид?
Той не беше филигранният любимец
от типа на Аспарухов, Котков, Якимов, Бонев, понякога дори бе упрекван за „недостатъчна техника” и статична игра. Но Петьо предпочете да мълчи и да опровергава своите опоненти с действията си на терена.“
В онези години Жеков се явява черна котка за всички левскари. Мразят го заради това, че четири път бие „сините“ с головете си, които са общо 11 във вечното дерби. Начело на ЦСКА им отмъква шампионската титла четири пъти. Два мача са особено болезнени за съперника от „Герена“. Във финала за купата през 1969 г. резултатът върви 1:1 до края, когато с шут от центъра Петър Жеков носи трофея на ЦСКА. Пред пролетта на 1973 г. повтаря номера в последната минута, пак с гол от много далеч, като бие с цялата си злоба в ъгъла на Стефан Стайков.
Левскарите започват да му викат Пешо Каруцата. Сипят се обвинения, че е тромав и бавен. Отмъстителни запалянковци веднъж пукат гумите на новия му автомобил „Булгар рено“, а друг пък ги свалят барабар с джантите. Валят коментари, че
няма място в националния отбор,
където според тях трябва да играе Аспарухов. Започват да мерят кой е вкарал по-важните голове за България. Противопоставят двата на Гунди в знаменития мач с Белгия (2:1, 1965) във Флоренция и този срещу Англия (1:1, 1968) на „Уембли“ срещу попаденията на Жеков с националния екип. В навечерието на световното първенство в Мексико’70 спортният печат дори пуска анкета Гунди или Жеката трябва да води българското нападение. Добре поне, че това обидно разцепление не води до публичен конфликт между двата колоса на футбола ни.
Истината е, че колкото заслуги има Георги Аспарухов за националния отбор на България, не по-малко има и Петър Жеков. Именно бомбардировачът на „Берое“ е основна фигура при участието ни на Евро’68. В Стокхолм Жеката вкарва първия гол и подава за втория на Динко Дерменджиев при победата над Швеция с 2:0, която се явява и един от най-престижните ни футболни успехи зад граница през 60-те години. Забива третия гол за победата ни над Италия с 3:2 в София на 6 април 1968 г., като цял мач влачи на гръб прочутия Факети от „Интер“. След реванша в Неапол, загубен от България с 0:2, се разразяват нови разправии заради това, че треньорът Стефан Божков не е пуснал Жеков да играе, а е заложил на Христо Бонев. В крайна сметка България завършва на пето място по тогавашната схема на европейските първенства, което се явява сериозен успех. По-късно и в Мексико’70 Божков ще го пусне да играе само в един мач…
Докато обаче Гунди получава заслужено признание да стане най-добър футболист на 1965 г.,
Петър Жеков дори го няма в челната тройка
през 1968 – годината, в която вкарва общо 84 гола! Спортните журналисти, почти всички привърженици на „Левски“ и „Славия“, пишат сред първите трима вратаря на „белите“ Симеон Симеонов, Гунди и Димитър Якимов от ЦСКА. Чак на следващата година, когато вече е носител на „Златната обувка“ и девети в класацията „Златна топка“ за най-добър футболист на Европа, милостиво го слагат втори след Христо Бонев. Толкоз! Не попада дори и сред първите десет в допитването за най-добрите футболисти на България за ХХ век.
Лошият късмет го преследва през цялата му кариера. Осъден да стои в сянката на Гунди или Бонев, Петър Жеков е преследван от контузии и преди ред важни мачове на ЦСКА в Европа. Няма как да бъде иначе, след като той е един от най-малтретираните играчи от противниковата отбрана. Само Добромир Жечев от „Левски“ го е вадил два пъти от строя. В турнира за КЕШ през 1971 г. срещу „Бенфика“ именно Петър Жеков поразява вратата на португалците в първия мач в Лисабон, загубен само с 1:2. Точно когато всички очакват победата в реванша в София, Жеков се контузва на тренировката в зала „Чавдар“ и не играе. Двубоят завършва само 0:0.
Няма кой да дръпне спусъка
за решаващия гол.
На другата година пак Жеков вкарва първия гол срещу „Панатинайкос“ в Атина за победата с 2:0 над хората на знаменития унгарец Ференц Пушкаш. След това се разписва и срещу „Аякс“ (1:3) с прочутия си изстрел от пряк свободен удар. Участва и при елиминирането на „Аякс“ (0:1, 2:0) през 1973 г. И пак получава травма, точно преди решаващия четвъртфинал с „Байерн“ (1:4, 2:1)…
Подобно на Гунди и Якимов, този забележителен нападател също не е пуснат да отиде да поиграе в чужбина. Петър Жеков хваща окото на водещите испански отбори на турнира в Палма де Майорка през 1971 г., където разпаря мрежата на „Атлетико“ (Мадрид). Няколко месеца по-късно забива два гола в мрежата на „Барселона“ в коледния мач на „Ноу Камп“, спечелен от ЦСКА с 4:1. Холандският треньор на каталунците Ринус Михелс веднага изпраща покана до „Армията“ за стартиране на преговори за закупуването му. Предлагат се повече от един милион долара. От ЦСКА обаче отсичат: „Българският офицер Петър Жеков не се продава!“ Със същия мотив е отхвърлено и предложението от „Сао Пауло“, след като на турнето в Бразилия вкарва шест гола в осем мача.
Краят на кариерата му е подобен на този на Митата Якимов. Едва на 30 години, за Петър Жеков е преценено, че е време да приключва с футбола. И за двамата решението е на треньора Манол Манолов – Симолията. В книгата си „С Петър Жеков в зоната на истината“ Валентин Василев свидетелства за събитията след последната му травма: „Той се включи постепенно в шампионатните мачове и дори отбеляза три гола за първенството през есента на 1974 г. В средата на полусезона обаче Никола Ковачев бе уволнен и старши-треньор на ЦСКА отново стана Манол Манолов – Симолията. Тогава се реши, че Жеков трябва да сложи край на кариерата си, въпреки че чувстваше още сили в себе си и дори
казваше, че сънува невкараните си голове
Играта му липсваше и той започна да се включва в тренировъчните мачлета на тима на Димитровград, като с лекота само за едно полувреме бележеше по 4-5 гола. Това обаче не трогна треньорското ръководство на ЦСКА и през пролетта на 1975 г. краят на футболната кариера на Петър Жеков беше обявен официално.“
На прощаване Петър Жеков получава една реч от Добри Джуров, десетина поздравления от Англия, Съветския съюз, Португалия, ФРГ и ГДР, златна значка „За особени заслуги във футбола“… И сълзи в очите на футболните фенове, които не искат да повярват, че няма да го видят никога повече любимеца си на зеления терен.
Вкарва гол в прощалния мач на Лев Яшин
Един от най-важните моменти в кариерата на Петър Жеков е свързан с прощалния мач на великия вратар на СССР и „Динамо“ Лев Яшин. Той се играе през 1971 г. на стадион „Лужники“ в Москва. Жеков е поканен да участва в отбора на света заедно с Гунди. Аспарухов обаче се контузва и вместо него заминава Христо Бонев.
Треньорите на отбора на света Хелмут Шьон и Райко Митич решават, че като титуляр в нападение ще почне германецът Герд Мюлер, а Жеков ще влезе след почивката. Преди двубоя журналистите се обзалагат кой ще вкара гол. Усетил, че не го броят за жив, българинът се хваща на бас с тях, че името му ще бъде сред голмайсторите.
В 70 минута на двубоя резултатът е 2:1 за „Динамо“, като голът за световните звезди е на Мюлер. В този момент Райко Митич потупва Жеката и му казва да влиза. Малко след това е отсъден корнер. Зад топката е не кой да е, а великият англичанин Сър Боби Чарлтън. Подаването е към Жеков, който с великолепен изстрел с глава прави 2:2! След мача обира парите на невярващите журналисти. „Ако знаех, че си в такава страхотна форма и ще вкараш, щях да те пусна много по-рано в игра. Отличен гол, браво!“, казва му Райко Митич.
10 факта
* Петър Жеков държи рекорда за най-много вкарани голове в „А“ група. Попаденията му са общо 253, от които 101 за „Берое“ и 144 за ЦСКА. Голмайстор на България с „Берое“ през 1967 г. с 21 гола и през 1968 г. с 31 гола, както и с ЦСКА през 1969 г. с 36 гола, 1970 г. – 31, 1972 г. – 27 и 1973 г. – 29.
* Шампион на България с ЦСКА за 1969, 1971, 1972 и 1973 г.
* Носител на Купата на Съветската армия с ЦСКА за 1969, 1972, 1973, 1974 г.
* Носител на Балканската купа с „Берое“ през 1968 г.
* Участник на световните първенства в Англия’66 (1 мач) и Мексико’70 (1 мач), и на олимпийските игри в Мексико’68 (финалист и носител на сребърен медал, 4 гола)
* Голмайстор на България на Евро’68 с 4 гола. В националния отбор има 44 мача с 27 гола.
* Носител на „Златната обувка“ за 1969 г. и на „Бронзовата обувка“ за 1970 и 1973 г .
* Като помощник-треньор на ЦСКА през 80-те години научава как се вкарва гол от пряк свободен удар нападателите Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. На същия трик преди това е обучил и Пламен Гетов от „Спартак“ (Пл).
* През 1996 г. на 52 години е картотекиран да участва в първенството на „В“ група с екипа на „Олимпик“ (Галата). Играе в 6 мача и вкарва 3 гола.
* През 1998 г. продава „Златната обувка“ и двете бронзови на бизнесмена Любомир Стоичков с уговорката да останат завинаги в България.