Старши-треньорът на „Берое“ Петър Хубчев остана здраво стъпил на земята след като беройци спечелиха Суперкупата в мач срещу „Лудогорец“ след изпълнение на дузпи. Вижте какво сподели той пред журналистите.

 

„При дузпите мисля, че късмета играе по-голяма роля. Бих казал, че бяхме равностойни на шампионите. Чак по-добри не бяхме. Поне равностойни бяхме. За мен стоим много здраво на земята. Няма как да говорим за класа. Играем като отбор, играем като колектив, което е много важно. Знаем нашите възможности, знаем какво можем, знаем какво може да си позволим. Не случайно нямаме нов футболист, с изключение на Благой Макенджиев. Търсихме много футболисти, но не можахме да намерим такива каквито ни трябват. Сега чак да говорим за класа и че сме най-добрия отбор… Няма как да се заблудим. Това е пътя и така трябва да продължим – да играем като отбор и колектив.“ – каза Хубчев.

Шансовете срещу „Апоел“ той коментира така: „Купата и да не беше спечелена шансовете в Европа бих казал, че са в по-малък процент за нас. Ще се върна на това, което казах преди малко. За нас е важно да играем и да се раздадем до край като отбор. Доколкото ни позволяваха възможностите разучихме и наблюдавахме две контролни срещи на „Апоел“ (Тел Авив). Това е един много сериозен и силен отбор. Първото нещо, което казах на момчетата когато започнахме подготовката е този мач и мача с „Апоел“ да ги изиграем без страх. Дори и да ги загубим, само да се покажем като отбор. Аз лично се радвам, че точно тук, на националния стадион, по мое мнение показахме, че имаме добър колектив и добър отбор.“

На въпрос дали отборът е отстъпил инициативата през второто полувреме, тъй като е отпаднал физически Хубчев отговори: „Може и така да е. В такива детайли не бих коментирал пред вас тези неща. Като цяло съм доволен от физическата подготовка на отбора, макар че тя протече по малко по-друг начин съобразено с малко по-краткото време. Имаме още неща да работим в тази насока.“

Героят от САЩ’94 отговори и на въпрос за 10 юли 1994 година, когато България отстрани от световното световния шампион Германия: „Не знам колко пъти сте го задавали този въпрос и какво ви е отговаряно. Има само чувство на гордост и хубави неща, но аз бих предпочел чак толкова назад във времето да не се връщаме, да имаме поводи да говорим за други паметни дни. В момента мисля, че вървят добре нащата и в националния отбор, Дай Боже в клубовете да се оправят и да говорим за други паметни дни. Много време мина от тогава, дано има и други поводи.“

„За пореден път ще ви кажа – няма как да ме заблудят тези въпроси. Няма гаранция, че първия, втория или третия мач ще ги изиграем на това ниво. Ако се отпуснем или ако пък си помислим, че сме много големи… Няма как да ме заблудят мен. Работа, работа, ред, дисциплина и много голяма тренираност на отбора. Това е истината. Както и да ме хвалите и отбора – това са по-скоро неща присъщи за вашата професия. Не даваме чак голяма заявка. Играем мач за мач. Много често момчетата вече се усмихват като чуват едни и същи неща – тренировка за тренировка и мач за мач“, завърши той.