Вестник „7 дни спорт“ публикува в днешния си брой анализ на Явор Гешев за състоянието на „Берое“. Ето какво пише медиата.

Има един наистина нормален отбор в България. Само един! Не е „Левски“. Как там да е нормално нещо, когато не се знае нито кой издържа отбора, нито кой строи стадиона. И „Лудогорец“ не е. Защото не е нормално да платиш 600 000 лева премия на трети отбор, за да си начеше началника ти крастата. ЦСКА дори няма да ги споменаваме, „Локо“ Сф пък хептен. Даже и „Литекс“. Там не е ясно утре сайбията им с кой ще тръгне да се обединява. Дори „Ботев“ Пловдив още е далеч от нормалния образ. Такъв се придобива едва след като оцелееш след първото премеждие, след първата криза, след първата драма. А засега край Бирената всичко си върви по хмел и масло. Да де, ама и хмелът, и маслото са в ръцете на един човек. А са ударили банката му, а е рухнал отборът. Всъщност какво означава нормален отбор? Този, който знае, че и утре ще го има, и вдругиден. Без значение от резултатите, без значение от финансовия цикъл на собственика.

Такъв в България е „Берое“. В последните три години в Стара Загора се случва нещо наистина знаменателно. Там град и отбор отдавна са едно цяло. Но това цяло раждаше само емоции. Емоционално изпадане, емоционална първа купа, още по-емоционален срив след това. След иху-то, винаги следваше тихо. Днес не е така. Днес, колкото и да е помпозно, „Берое“ функционира така, както функционира „Наполи“, както си живее „Астън Вила“, ежедневието му е същото като на „Хановер“, да речем. Всичко е вкарано в релсите на нормалността, емоциите са оставени само за онези 90 минути, когато има мач. Докато в останалите клубове емоция е всичко друго, но е и това, заради което те съществуват – футбола.

Това, което се случи в „Берое“ е доказателство, че футболните хора трябва да бъдат държани далеч от клубния процес. Те могат да са само треньори. И максимум изпълнителен директор. Но дотам. Без право на преговори за пари, без каквито и да е други правомощия извън подсигуряването на спокоен живот на онези, от които се чака да подадат с външен фалц или да вкарат вътрешен. В Стара Загора дойде начело на клуба един човек от тецовете – Боян Боев. И си подреди Берое така, както му е структурирана и държавната фирма. Защото в крайна сметка и Амир Саюд, и Асен Стоянов са само и единствено такива – работници. И това, че единият си изкарва надницата с голове, а другият с копаене, не ги прави много по-различни. Имат си задължения, ако ги изпълняват – взимат едни пари, ако ли не – друг чака за мястото им. И още нещо, Боев свали лозунгите. И на двете места. В тецовете никой не е длъжен да усвоява петилетния план за три години, камо ли пък да обича партията, даваща парите. Във футбола стана същото.

„Берое“ започна да играе повече за надница, отколкото за ентусиазма. Което се оказа добър ход. Защото в предишни години, когато играеше повече за своята чест, чат-пат някои играчи си слагаха цена на честта. И я продаваха от време на време.

Всъщност това обяснява много неща. „Берое“ е фирма, която предлага страшно добра работа на наемниците си. И те се стараят да изпълняват дневните си обязаности, за да не си загубят надницата. Елементарно. Но на този елементарен принцип съществува днес световната икономика. Така функционира „Мерцедес“, това е причината местата в „Кока Кола“ да са скъпи. И може би това е начинът и българският футбол да оцелее. Да стане работещ, нормално функциониращ. В крайна сметка в „Реал“ никой не кара Роналдо да обича бялата фланелка, да припада по Ди Стефано и да играе без пари само защото е част от „Кралете“. Нито пък някъде другаде някой е подложен на подобно нещо. Футболът отдавна е бизнес, икономика, в която сантиментите са оставени единствено за феновете.

Те са онези, които са завинаги от „Берое“, от „Дортмунд“, от „Ливърпул“. Всички останали в клуба са преходни. И затова е особено важно тези преходните да идват и да си отиват по някаква схема. Днес в „Берое“ схемата работи. Безотказно! Ето, Боян Боев стана член на Съвета на Директорите на “Български енергиен холдинг”. Напуска човека „Берое“, на негово място идва Илко Русев. Няма сътресения, няма пререгистрации, няма нови клубове. Само 20 реда в клубния сайт. Апропо, най-добре работещият сайт в елита. Утре, ако Русев си замине, палката взима следващият. И най-важното е, че от тук нататък всичко ще се случва без катаклизми, без драми. Това е голямата победа на „заралии“ в „А“ група, точно в нея те се пребориха да станат символ на нормалност. Което е много повече от една Купа на България. Защото да си нормален в „А“ групата на ненормалните е трудна работа.