Годината е 2010, слънчев майски ден в китното градче разположено по река Осъм – Ловеч. 5000 фенове от Стара Загора са дошли да подкрепят отбора си в най-паметния си мач в новата история на клуба.
Тимът на Берое излиза срещу младите футболисти на втородивизионния Черноморец (Поморие), ръководени от Петър Хубчев. Градският стадион в Ловеч е окупиран от лица със зелено-бели шалове, скандиращи „Купата е наша!“. Започва здрав сблъсък между двата отбора, който далеч не прави сигурен факта, че купата ще бъде със сигурност в ръцете на старозагорци. Удари на тогавашния капитан Слави Жеков, Искрен Писаров, Атанас Атанасов минават встрани от вратата, на сантиметри от това да поразят целта. Постепенно отборът на Черноморец отстъпва инициативата на заралии, които на всяка цена жадуват втори клубен връх в последните 25 години. Нито един от двата отбора не успява категорично да докаже, че заслужава трофея, а мачът вече върви към продължение. Намираме се в единствената добавена минута към второто полувреме. Капитанът Слави Жеков е фаулиран дълбоко в нашата половина и предстои последната възможност за старозагорци в срещата. Иво Иванов изсипва топката далеч в половината на гостите, където Георги Аднонов я чуква със задната част на главата си, с което залъгва двама противникови бранители. Кълбото попада в Дончо Атанасов, който с примерен удар поразява целта на справилия се отлично в този мач Янко Георгиев. Стадионът изригва. Чуват се викове на мъже, жени, деца – Купата е наша! След 24 години и 23 дни Берое отново е на върха. Сбъдната мечта за всички привърженици на Берое. Останалото е магията от радостта.
Днес, 3 години и 10 дни по-късно, Берое е отново на този кръстопът. Финалът срещу Левски е от ключово значение за завършек на сезона от страна на двата отбора. Докато „сините“ искат да спасят сезона си, купата за беройци се явява отплата за целия труд, хвърлен през последната година и най-вече от началото на 2013 г. под ръководството на Петър Хубчев. От почти разнищен отбор, пълен с футболисти, сринали самочувстието си след натрупани загуби, героят от САЩ 94 сякаш с магическа пръчка, но с много труд и постоянство, успя сглоби силен колектив, който е заплаха за всеки един отбор в България. Магията се казва дисциплина. Нещо, на което едва ли се обръща толкова внимание сред българските отбори, колкото в Берое. За седем месеца се промениха много неща. Едва ли някой тогава даже си е помислял, че Берое е способен да стигне до финал.
На трибуните ако не друго, поне се научихме да сме заедно. Да сме единни, независимо от всички останали обстоятелства. Да не се делим. Ние, феновете, повярвахме в отбора и стояхме зад него задружни и винаги заедно. А отборът ни отвръщаше със същото. Съедението направи силата! Заедно успяхме и все още можем!
Заради старанието, борбеността, дисциплината, колектива, общата цел, лидерството момчетата на Петър Хубчев стигнаха до финала. Днес всичко е в наши ръце. От нас се иска да сме на трибуните и да ги подкрепяме, така че ако някой още се колебае – има още билети – качвай се на колата и пали към Ловеч, защото момчетата имат нещо от теб.
Ако спечелят те ще осмислят един отписан сезон. Но дори и да не вземем купата на 15-и, важното е да сме там и да продължаваме да сме предани на тима, както сме и сега, в този момент, очаквайки финалния двубой. Момчетата го заслужават!
СЕГА Е ВРЕМЕ ЗА 90 МИНУТИ НА НЕОПИСУЕМА ЛЮБОВ, ОЦВЕТЕНА В ЗЕЛЕНО-БЯЛО! КУПАТА Е НАША!