„В навечерието на финала за Купата на България между Берое и Левски ще ви разкажа една доста интересна история как беше направен химнът на Берое, който и до днес звучи на стадиона и се надявам да бъде пят, след като спечелим купата утре вечер в Ловеч. “ – разказва ни журналистът Станил Йотов.

„Беше вечерта на 5 април 1986 г., а у нас в Стара Загора вървеше дежурната сбирка на градските интелектуалци. Този път обаче разговорите за културата, операта, музиката, театъра и киното бяха изместени от футбола. Берое тъкмо беше победил Левски с 3-2 в София и най-вероятно щеше да стане шампион. Оставаше още един мач със Славия, който нямаше начин да не го спечелим. Около 23 часа в резултат на червеното вино на дядо ми Станко цялата компания беше обхваната от бурен патриотизъм. Изведнъж някой, не помня вече кой точно, каза, че Берое няма свой марш, свой химн. Взе се решение, че ей сега химнът ще се роди.

В другата стая имахме пиано „Беларус“, което и до днес си е там. Известният в онези години музикант Хасан Смирнов и майка ми Донка Йотова решиха, че сега е моментът да се направи химнът на Берое. Седнаха на пианото и композираха мелодията в продължение на около час. Около полунощ музиката беше готова.

Оставаше текстът. Понеже Стара Загора е градът на липите и поетите, поети да искаш. Реши се, че най-подходящият поет за химна е Иван Груев. Задачата му беше възложена веднага, при което на 7 април, понеделник, текстът беше готов. Записът трябваше да се проведе на 9 април, сряда. Същия ден бяхме пролетна ваканция. Мотаех се по центъра заедно с още двама-трима нехранимайковци като мен, когато видях Хасан да води мощна група дечурлига и родители към сградата на радио „Стара Загора“. Оказа се, че е събирал два дни деца на свои колеги за хор, който да изпълни химна.

Влязоха в сградата на радиото и се бавиха там поне 2-3 часа. Около 20 часа Хасан и още един се появиха с касетофон с батерии при „клозетмайсторите“, както наричахме тогава запалянковците, които се събираха пред РЕП-а и градския клозет. „Другари, тука сега ще ви пусна една песен за Берое, а вие да кажете дали става или не…“ Помня, че при изпълнението известният бероец Милко с червения нос падна на колене, Спас Кучето взе да вие от възторг, а инженер Шивачев си глътна граматиката и математиката. Чук беше!

На 10 април, четвъртък, записът беше занесен във футболния клуб и предоставен за пускане. Шефовете Божидар Дяков и Пенчо Вълдобрев казали, че ако станем шампиони, това ще е песента, която ще звучи на почетната обиколка на пистата. На никого не му се вярваше, въпреки че беше ясно, че ще бием Славия.

На 12 април 1986 г. малко преди седем след пладне спечелихме титлата, след като Васил Драголов вкара гола за победата ни с 1:0. След последния съдийски сигнал песента „Тръгвайте беройци във атака“ гръмна по мощната уредба на стадиона и 40 000 запалянковци я подеха. Беше невероятно! Тази песен се пее и до днес от суровите мъже на северната трибуна на стадиона под „Аязмото“.

Най-парадоксалното в цялата работа беше,че нито Хасан, нито майка ми, а предполагам и текстописеца Иван Груев, не са били някакви запалянковци. За майка ми съм сигурен, че дотогава не беше стъпвала на мач в Стара Загора. За Хасан пък още повече, той завалията не знаеше от коя страна се рита топката. За Иван Груев също. Но го направиха за града, за хората, за Берое, което всъщност е тракийското име на Стара Загора.

Затова не се учудвайте, ако утре Берое победи Левски във финала за купата. Сините може да имат съдии, може да имат подкрепа от БФС, но такъв дух като този от“Тръгвайте беройци във атака“ нямат и няма никога да имат. Само Берое!“

Станил Йотов

Берое шампион! Берое шампион!
Берое Берое Берое шампион!

Люшка се човешкото море.
В този слънчев час зеленият отбор
пак на стадиона ще сбере
за подкрепа своя многогласен хор.
Всички искаме да победи
пак Берое в шампионски стил.
Ще се сбъднат днеска нашите мечти
в пролетния радостен април.

Тръгвайте беройци в атака!
Вие никъде не сте сами.
Всеки, който ви обича чака
пак Берое днес да победи.

Люшка се човешкото море.
В този слънчев час зеления отбор
пак на стадиона ще сбере
за подкрепа своя многогласен хор.
Всички искаме да победи
пак Берое в шампионски стил.
Ще се сбъднат днеска нашите мечти
в пролетния радостен април.

Тръгнаха играчите в атака
в поход сме и ние всеки ден.
Хайде с нас красив живота чака
вяра от труда ни вдъхновен.

Тръгвайте беройци в атака!
Вие никъде не сте сами.
Всеки, който ви обича чака
пак Берое днес да победи.