На днешната дата 12 април „Берое“ за пръв път става шампион на България. 27 години по-късно разговаряме с Пламен Липенски, който е част от шампионския отбор и понастоящем кондиционен треньор на „Берое“. Ето какво си спомни той за 1986 г.:

 

– Г-н Липенски, какви са спомените ви от шампионската година?
– Наистина ли минаха 27 години? Като че ли беше вчера. Никога няма да забравя този ден. Беше нещо великолепно и дано се повтори в най-скоро време. Защо не догодина или през следващата година. Спомените ми са огромни от тогава. Спомням си гола на Васко Драголов, с който фактически подпечатахме шампионската титла тук в Стара Загора срещу отбора на „Славия“. Не беше никак лесно за тази единствена до момента титла на „Берое“. Защо не отново да изживеем тази радост и победа не само за „Берое“, а и за целия град, за цялата спортна общественост.

– Наистина ли тогава „Берое“ бе най-добрият отбор в шампионата?
– Абсолютно. Точно това коментирахме със стари приятели, със стари колеги от тогава. Въпреки тази загуба от „Ботев“ в нашето съзнание е останало точно това – че ние заслужавахме най-много от всички други отбори титлата.

– Споменахте вашите съотборници. Няколко думи за отбора като цяло? Какви имена личаха там? Какви единици? Какви футболисти?
– Сега да не ми се разсърди някой, ако почна да ги изброявам. Тогава всички бяхме равностойни футболисти. Който и да влезеше, когато и да влезеше, можеше да помогне в най-трудния момент на отбора. Всички бяха футболисти от висока класа, както ги наричаме – поливалентни. Сред най-ярките фигури мога да отбележа Ивко Ганчев на вратата, Валентин Грудев като негов заместник, Кънчо Кашеров, Теньо Минчев, Васил Драголов, Милан Кашмеров и останалите, да не изброявам имена. Всички те все още се пазят в сърцата на много привърженици.

– Като направите една съпоставка на футбола, който сте играли като футболист тогава и от сегашна гледна точка – каква е разликата?
– Винаги съм избягвал да съпоставям старото време със сегашното, защото това е специфично. Като модата е. Тогава обстановката е била една, с друг футбол, с друг живот. Особено животът не бе толкова динамичен. По-малко компютри имаше, нямаше толкова други странични ангажименти. Любителите на футбола прекарваха повечето си време на стадиона. Дори и на тренировките повече хора идваха. Имаше по 1000-1500 човека на тренировките. Сега е малко по-различно. По-трудно е времето. Преди бе по-спокойно и хората бяха по-отдадени не само на футбола, но и на спорта като цяло.

– Днес, точно на тази дата ПФК „Берое“ стартира изграждането на свой музей, тук на стадиона. Сбъдната мечта за вас ли е това? И какво е мнението ви за подобна инициатива?
– Солидарен съм с всичко това, което се прави. Това е фантастична инициатива. Призовавам всички както от по-близко, така и от по-далечно минало, да помогнат – с материали и с каквото могат . Аз също ще го направя. Спомням си, че за мен бе мечта да вляза, играя и се докосна до футболисти като Петко Петков, Борис Киров, Тодор Кръстев. Гледал съм Евгени Янчовски, Петър Жеков. Нека всеки, който може да помогне, за да се върнем  поне по този начин към онези славни времена. Музеят е абсолютна необходимост за всички привърженици, за да може нашите деца, внуци и правнуци след време да си спомнят за нас.

– Разкажете малко повече за вашата кариера. Титлата ли е най-големият ви успех?
– Да, моят връх като футболист бе шампионската титла през 1986 г. и може би малко хора знаят, че тогава прекратих състезателната си дейност. Отдадох се на треньорството и не след дълго завърших НСА и заминах за чужбина – в Португалия, където бях 20 години и се върнах преди два месеца, когато за моя голяма чест и радост подписах договор с „Берое“. Дано всичко тук се развива, както през тези два месеца.

– Дано това се случи. Като че ли най-близо до следващо постижение е отново Купата на България. Какви са очакванията ви за мачовете със „Славия“?
– Очакванията могат да бъдат смесени най-вече с моето желание да играем на финала. А там „каквото сабя покаже“. Но нека не слагаме каруцата преди коня, защото сега предстои мач с „Монтана“. Нека първо там се преборим за трите точки, които много са ни необходими в този момент. След това ще мислим за „Славия“. Така е по-професионално. Трябва да вървим стъпка по стъпка напред. Постоянно да следваме нашите цели и идеи. Все пак се надявам да преодолеем „Славия“ и бъдем на финал срещу когото и да било.

– Какви са пожеланията ви към всички привърженици на „Берое“ в този ден?
– На всички пожелавам много здраве, много успехи и все така да подкрепят нашия отбор, защото това, което изживяхме в последния мач, бе фантастично. Но подкрепата не е само в Стара Загора, защото тези верни привърженици съпътстват отбора навсякъде. Откакто съм се върнал, съм приятно изненадан от голямото желание и подкрепа, която ни оказват. Малко отбори в България могат да се похвалят с това.