Славният вратар на „Берое“ Петко Олимпиев бе в Стара Загора и сподели за „зелено-белите“ фенове спомените си за периода си под Аязмото. Роден в плевенското село Обнова, той играе за старозагорския клуб в периода 1966-76 г. След това е треньор в ДЮШ и шампион с ветераните на „Берое“.
– Г-н Олимпиев, как се стигна до трансфера ви в „Берое“?
– Пътят ми в големия футбол започна от „Дунав“ (Русе). Оттам преминах в „Горубсо“ (Мадан) и с този тим играх в „Б“ група. Борехме се за елита, но все нещо ни пречеше да постигнем целта си. Междувременно от „Берое“ са ме наблюдавали и са останали впечатлени от изявите ми. В Стара Загора дойдох по настояване на тогавашните му ръководители генерал Делчо Делчев и Бончо Мерджанов. По онова време под Аязмото стягаха здрав тим, целящ да е фактор във висшия ни футболен ешалон. Приех поканата на „зелено-белите“ и преминах при тях през 1966 година. Старши-треньор на беройци беше Манол Манолов – Симулията. Помня и дебюта си за „Берое“ в „А“ група . В един мразовит есенен ден загубихме с 2:3 от Добруджа в Добрич. Срещата започна добре за нас, поведохме в резултата. Превъзхождахме с класи противника, но го подценихме и си тръгнахме за вкъщи с празна кошница.
– Как продължи кариерата Ви след това?
– През лятото на 1967 г. „Берое“, заедно със „Спартак“ (София) получи покана от БФС да се включи в турнира за Балканската купа. Разделиха ни в два потока от по четири тима. В нашата група съперничихме с конкуренти от Албания, Румъния и Гърция, които преодоляхме без проблем и финиширахме като лидери. В другата група спартаковци също приключиха първи. В изцяло български финал ги победихме с 1:0 и станахме първият български балкански шампион в историята. Заиграхме в европейските клубни турнири, а паралелно с това записахме силно представяне в родния шампионат, където през 1972 г. завоювахме бронзовите медали. От този сезон, най-трайни отпечатъци в паметта си съм запазил от решителния мач срещу един от конкурентите ни за бронза – „Славия“. Срещата бе една от последните за сезона, игра се под Аязмото, а при равенство столичани получаваха аванс за третото място пред другите два конкурента – „Берое“ и „Локомотив“ (София). Изправени пред задачата за постигане на задължителна победа, дадохме всичко от себе си да зарадваме с успех старозагорската публика. Постигнахме го с много мъжка игра и два късни гола на Петко Петков в 82-ата и 88-ата минути. После цяла Стара Загора празнуваше големия ни триумф. Другият претендент за тройката – Локомотив – надиграхме в София с категоричното 4:0.
– Какви са спомените Ви от участието на „Берое“ в европейските клубни турнири?
– Спечеленото трето място ни прати в турнира за Купата на УЕФА. Жребият от първия кръг ни изправи срещу „Аустрия“ (Виена), който предната година отстрани „Левски“ с 3:0 за същия турнир. Знаехме, че ни предстои тежък сблъсък, но треньорът ни Христо Младенов ни подготви добре психически за него. Започнахме смутено, но след 15-та минута пометохме австрийците и ги победихме със стряскащото 7:0 след пет гола на Петко Петков. На реванша записахме нов успех с 3:1. В следващия кръг противник ни бе „Хонвед“ (Будапеща), откъдето е стартирала кариерата на голямата унгарска звезда Ференц Пушкаш. В първия мач у дома постигнахме класически успех с 3:0. На реванша демонстрирахме спокойна игра. Победиха ни с късен гол, но ги отстранихме. На трибуните на унгарския стадион беше целият отбор на „Глазгоу Рейнджърс“, който ден по-късно щеше да мери сили с другия унгарски колос – МТК. След края на нашата среща с „Хонвед“, шотландските колеги ни поздравиха за доброто представяне. След това играхме срещу ОФК „Београд“ (Белград). Бяхме натрупали вече самочувствие и в първата среща на сръбска територия завършихме наравно 0:0, а румънският рефер отмени редовен гол на Петко Петков. В Стара Загора реваншът тръгна отлично. Поведохме с гол от дузпа на Борис Киров. В самия край на срещата обаче получихме три гола и злощастно отпаднахме. При последното попадение топката мина през една пролука на мрежата, заради което съдията се заблуди, не разбра, че има гол и беше готов да продължи играта, но аз с вдигане на ръка признах, че топката е посетила вратата.
– Следите ли сегашното представяне на „Берое“?
– Да, гледах последното домакинство от шампионата срещу „Славия“. Категорично надиграхме „белите“ и можехме да спечелим по-убедително, а не само с 2:1. В полуфинала за купата пак се изправяме срещу тях и имаме всички шансове да ги отстраним. Старши-треньорът Петър Хубчев е изградил солиден тим и трябва да бъде оставен да работи с футболистите за дълъг период от време. Той може да класира „Берое“ в челото през следващото първенство.
– В неделя предстои мач от шампионата между „Левски“ и „Берое“ на Герена, какво очаквате от него?
– Още от моето време играем трудно срещу „сините“. Тогава стигахме най-много до реми или ни побеждаваха с гол разлика. Помня само една победа под Аязмото с 1:0 с гол на Николай Иванов от Раднево. Тя стана факт през сезон 1973/74, две години след завръщането ни в „А“ група, от където ни изхвърлиха точно заради „Левски“. Сега „Берое“ може да запише реми.
– Какво ще пожелаете на „зелено-белите“ фенове?
– Да подкрепят отбора предано както досега, а той да ги радва с победи.